ЗЕЛЕН ТЕЛЕФОН

Сигнали за нарушения на нормативните изисквания за отпадъците, както и на предложения за подобрения на политиките по отпадъците, може да подавате на телефон: 06991-21-27, 06991-21-26 и на електронен адрес: kmet_yablanitsa@mail.bg

БИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ

Карстовият характер на района не позволява образуването на повърхностнотечащи води. Падналите дъждовни води проникват дълбоко в почвата. Единствената малка рекичка, която тече през самото селище Ябланица и влива водите си в р. Златна Панега е р. Ябланска (Калник). Нейните малки притоци – Дълбошки дол, Леска, Късата долчина – носят минимални количества вода и това я прави неизползваема за стопански нужди. Рекичката се влива в яз. Ябланица („Гаргулица”) с площ около 1.5 ха. Той е разположен в северната периферия на града. Около устието на р. Калник в язовира има оформени папурови масиви, които продължават и на места покрай брега в тънка ивица. През топлите дни бреговете на язовира са заети от риболовци.
От западните склонове на Драгоица към р. Манаселска протичат също такива малки притоци.
 Районът се отличава с богатото си биоразнообразие. По слънчевите склонове на Предбалкана могат да се срещнат различни растителни и животински видове. Някои от характерните животински видове са:
Клас Земноводни (Amphibia): обикновен тритон (Triturusvulgaris); жълтокоремна бумка (Bombinavariegata); зелена крастава жаба (Bufoviridis); жаба дървесница (Hylaarborea); голяма водна жаба (Ranaridibunda); горска дългокрака жаба (Ranadalmatina) и др.
Клас Влечуги (Reptilia): шипобедрена костенурка (Testudograeca); стенен гущер (Podarcismuralis); слепок (Anguisfragilis); обикновена водна змия (Natrixnatrix); сива водна змия (Natrixtessellata); смок мишкар (Elaphelongissima); медянка (Coronellaaustriaca); голям стрелец (Colubercaspius); пепелянка (Viperaammodytes).
На територията на община Ябланица се срещат 45 вида бозайници (Mammalia): таралеж (Erinaceusconcolor); къртица (Taplaeuropaea); див заек (Lepuseuropaeus); катерица (S); лалугер (Spermophilus citellus); горски сънливец (Driomusnitedula); лешников сънливец (Muscardinusavellanarius); полска мишка (Apodemusagrarius); домашна мишка (Musmusculus); сив плъх (Rattusnorvegicus); черен плъх (Rattusrattus); белка (Martesfoina); невестулка (Mustelanivalis); черен пор (Mustelaputorius); язовец (Melesmeles); видра (Lutralutra); лисица (Vulpesvulpes); дива котка (Felissulvestris); дива свиня (Susscrofa); сърна (Capreoluscapreolus) и др.
Община Ябланица се намира сравнително близко до Искърския пролом, който представлява “…удобен екологичен улей, през който преминават прелетните пътища на много видове птици, за които ветровитите плата и върхове на Стара планина представляват трудно преодолима преграда.” (Симеонов, 1967 г.).
През 1992 - 2002 г. е проведено изследване на територията на Ябланица за птичето разнообразие[1]. По време на изследването са опръстенени 1897 птици от 53 вида. В района на Ябланица са установени общо 156 вида. От тях 133 са защитени от Закона за Защита на Природата (Заповед N 342 от 21.04.1986 г. на КОПС за запазване на застрашените от изчезване и ценните видове птици, ДВ. бр. 42, 1986 г.). Тук могат да се срещнат: малък гмурец, голям корморан, малък воден бик, сива чапла, черен щъркел и др. За пръв път в района са установени три вида птици: северен славей, речен цвъркач и градинско коприварче. Някои видове използват местата за изхранване в определено време, такива са: сирийският пъстър кълвач, жълтата овесарка и домашното врабче.
Срещат се сравнително често бял щъркел, зеленоглава патица, лятно бълне, осояд, орел змияр, през 2000 г. е забелязана една двойка в Липово, тръстиков блатар, голям ястреб, ливаден блатар, малък ястреб, обикновен мишелов, сокол скитник, яребица, пъдпъдък, малка пъструшка, обикновена калугерица, домашен гълъб, гугутка, папуняк, лястовица, врана, гарван и др.
В Червената книга на България са включени 23 вида. В категорията „Застрашен” попадат 17 вида: голям корморан, голяма бяла чапла, черен щъркел, сива патица, орел рибар, осояд, черна каня, голям ястреб, малък ястреб, малък креслив орел, орел змияр, тръстиков блатар, сокол скитник, сокол орко, ливаден дърдавец, голям горски водобегач, гълъб хралупар.
В категорията „Рядък” са включени 5 вида: полски блатар, ливаден блатар, вечерна ветрушка, горски бекас, черен кълвач, а към категорията „Изчезнал” влиза един вид: средна бекасина.
По време на пролетната миграция в района са установени 9 вида: северен мишелов, сокол скитник, обикновена калугерица, малък горски водобегач, чухал, мочурно шаварче, жалобна мухоловка, чавка и сива врана. Пролетната миграция е по-кратка и обхваща по-малко видове.
По време на есенния прелет някои птици се задържат по-дълго за доизхранване поради лошото време и др. причини. Такива са: авлига, буков певец, брезов певец, сива мухоловка, червеногърба сврачка. Регистрирани са 23 вида: голям корморан, малка бяла чапла, сива патица, лятно бърне, осояд, черна каня, орел рибар, колхидски фазан, малка пъструшка, голям горски водобегач, средна бекасина, жълтокрака чайка, козодой, горска улулица, земеродно рибаре, северен славей,градинска червеноопашка, речен цвъркач, крайбрежно шаварче, градински присмехулник, брезов певец, червеногуша мухоловка, тръстикова овесарка. Есенната миграция е по-продължителна и по-богата от пролетната както по отношение на установените видове, така и като разнообразие на видовете.
През размножителния период с различна степен на достоверност на гнездене са отбелязани 93 вида, а през зимния период са наблюдавани 60 вида, от които: голяма белочела гъска, хвойнов дрозд, планинска чинка и др. Месец август е пиков що се отнася до броя наблюдавани видове – 113 вида.
На територията на с. Брестница и Малък извор, общ. Ябланица, които попадат в обхвата на защитената зона „Василювска планина”, могат да се наблюдават: сива чапла, бял щъркел, осояд, орел змияр, голям ястреб, малък ястреб, обикновен мишелов, среден пъстър кълвач.
Рибите са представени от речен кефал, лин, шаран, обикновена кротушка, слънчена рибка, костур и др.
 
 
В границите на община Ябланица попадът защитени територии от различна категория и режим на защита.
Защитена местност „Драгоица” е обявена с цел опазване на характерен ландшафт и обхваща едноименната предпланина в землищата на с. Добревци и гр. Ябланица.
Защитената местност „Гарванче” е с обща площ е 65 ха. Разположена е в планината Драгоица и е обявена за защитена местност със Заповед № РД 724/10.06.2003 г. (ДВ от 1969 г.). Целта й е опазване на местообитанията и популациите на защитени видове растения, като шестил, мъждрян, зимен дъб, офика, сребролистна липа, златен дъжд, тис, червена калина и др., и съхраняване на забележителния предбалкански ландшафт, включващ скални венци и ниши.
В обхвата попадат и два скални водопада, които през зимно-пролетния период се превръщат във водна палитра от цветове, а през летния сезон пресъхват.
През 2003 г. има изградена екопътека до нея, която е обозначена с необходимата маркировка и с указания за движението в природната забележителност. Също така са поставени знаци на находищата на лечебните растения, попадащи под специален режим на опазване.
Защитената зона „Васильовска планина”е защитена зона за опазване на дивите птици със заповед на министъра на околната среда и водите и е с идентификационен код BG0002109. На територията на община Ябланица тя е разположена в землищата на селата Брестница и Малък Извор.Останалата част покрива територии на общините Луковит, Тетевен, Троян и Угърчин. Общата площ на зоната е 454 727, 881 дка, а в община Ябланица тя е 8292,158 дка.
Предмет за опазване на защитената зона „Васильовска планина” са различни видове птици, чиято популация трайно намалява.
И двете защитени местности предразполагат развитието на екотуризъм, тъй като той съставлява съвкупност от мерки и действия, насочени към запазване, устойчиво развитие и защита на природната среда и нейните обитатели.
Природни забележителности в общината са две: Карстов извор „Златна Панега” в землището на с. Златна Панега и пещерата „Съева дупка” в землището на с. Брестница.
 

[1] Изследването е направено от Ивайло Петров Николов. Целта на изследването е проучването на видовия състав на орнитофауната, динамиката на числеността на видовете и изследването сроковете на миграция на птиците в района на гр. Ябланица посредством пряко наблюдение и опръстеняване. Всички цитирани данни са от това изследване.